МЕХА̀НИКА ж. 1. Само ед. Физ. Наука, дял от физиката, която изучава движението на телата в пространството, взаимодействието между тях и причините, които го пораждат. По десет-дванадесет часа на денонощието той прекарваше във фабриката, а през останалото време, .., се затваряше в стаята си и работеше над някаква дисертация из теория на механиката. Ем. Манов, ДСР, 251. Архимед .. използва някои методи на механиката за доказване на геометрични задачи. Матем., 1967, кн. 2, 4. Класическа механика. Факултет по математика и механика. // Тази наука като учебен предмет. В града на първата българска гимназия се отвориха и много нови учебни заведения — икономически техникум, .., пионерски дом с всевъзможни кръжоци и богато обзаведени кабинети по механика, природолюбителство и телеграфо-пощенско дело. Й. Радичков и др., ГСП, 117. Изпитът по механика премина успешно.
2. Техн. Дял от техниката, който разработва прилагането на законите за движението при решаване на практически задачи. Строителна механика. Земна механика. Приложна механика.
3. Елемент или съвкупност от елементи в устройството на уред, апарат и под., които осъществяват някакво движение в него. Той мина покрай всички духала, .. Сетне се прехвърли на духало със синджир — то дишаше постоянно, механиката му бе по-сложна. Й. Радичков, СР, 131. Механиката на грамофона е некачествена и затова той често се поврежда.
4. Прен. Начин, организация на протичането на някаква дейност или явление. В Родопите например има един глиган, който е сляп и глух. Нито един ловец не е успял досега да повали животното, .. Ние не знаем още каква е механиката на неговата защита. Й. Радичков, СР, 225. Механиката в работата на литературните ни издания е все още излишно усложнена. ЛФ, 1958, бр. 47, 2.
◊ Квантова механика. Физ. Основен раздел на теоретичната физика, посветен на изучаването на свойствата и поведението на електрона, атома, атомното ядро и др. частици на веществата. Заобиколен от много приятели и млади учени, [Айнщайн] продължава да работи с присъщата му енергия върху квантовата механика и единната теория на полето. Матем., 1965, кн. 5, 6. Небесна механика. Астрон. Раздел на астрономията, в който се проучва движението на космическите тела въз основа на закона за всемирното притегляне. Фина механика. Техн. Дейност и промишленост, свързани с производството на неголеми механизми със специфично устройство, като напр. часовници, оптически уреди, сметачни и пишещи машини и др. В Института за фина механика изработиха микроскоп и други фини пособия. РД, 1950, бр. 168, 2.
— От гр. μηχανικἡ 'наука за машините' през рус. механика. — Н. Геров, Извод от физика, 1849.