МЕХАНЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от механичен (в 9 знач.); автоматичност, машиналност, несъзнателност (на действие, движение). Накитеният свещеник с уморена механичност мърмореше службата си. О. Василев, ЖБ, 33.
