МЕХЛЀМ м. Обикн. в народната медицина — специално приготвена смес от лечебни вещества и мазнина, с която се маже открита рана, болно място. — Сега още малко потърпи — рече той.. — Да измия раната. Да я намажа с моите мехлеми и добър е бог, всичко ще мине, дете! Ст. Дичев, Р, 164. По съвета на своята болнава жена, .. на убодената си ръка постави мехлем от заешка мас, приготвен собственоръчно вкъщи. Б. Обретенов, С, 21. Сега отивам да набера малко бурени и от тях да направя мехлем за раната му. К. Петканов, ЗлЗ, ч. II, 232.
◊ Благ (сладък) мехлем. Диал. Мехлем за рани, приготвен от дъвка, жълт восък, вазелин и слънчогледово масло. Той [лекарят] отвори четвъртитата си кутия и се залови да промива с куршумена вода и да маже с благ мехлем възпалените рани. Ст. Дичев, ЗС II, 733. Лельо, ша ти са помоля, / направи сладки мехлеми, / раните да изцариш. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 97.
> Благ като мехлем на рана. 1. Ирон. За човек — зъл, опак, лош. 2. Диал. За реч — успокоителен, добър. Мехлем ми капе (капва / капне, пада / падне) на сърцето (душата). Разг. Извънредно много съм доволен от нещо, става ми драго, извънредно приятно от нещо. — А вие — обърна се бирникът към останалите трима селяни — вам .. драго ви беше, а? Санким добре ви беше, мехлем и мед ви капеше на сърцето, като слушахте тоя хъшлак да се подиграва с един чиновник! Н. Попфилипов, БД, 68. Дядо Тома си пое дълбоко дъх, след това въздъхна облекчено и се сви пак в широката си салтамарка. „Е, падна ми мехлем на сърцето!“ — радваше се в себе си старецът. Г. Караславов, Избр. съч. V, 170. — Браво, тъй те искам, господин началник! .. Началникът се възрадва твърде много от тия думи и мехлем капна на душата му. Ст. Чилингиров, ПЖ, 43.
— От араб. през тур. mehlem. — Други (диал.) форми: мейлѐм, мелѐм.