МЕХТЀР м. Диал. Музикант, свирец; мехтерджия. След вечерята мехтерите, .. с ударанието на тъпаните си поканват всета дружина да се събере в дома на началника ѝ. К. Шапкарев, Р, 17. // Тъпанджия.

— От тур. mehter 'военна музика'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)