МЕХУ̀Р м. 1. Подутина на кожата, изпълнена с лимфна течност, която се явява при изгаряне, удар и под. При тежки лъчеви увреждания, .. по кожата се образуват мехури, които се пукат. Вл. Андреев, АЕ, 39. Когато върху голия гръб на болярина ярко се очерта широка тъмночервена линия и надлъж по краищата ѝ се надигаха бели мехури, той се отпусна с глух вопъл и загуби свяст от непоносима болка. Д. Талев, С II, 79. „Ще ме изгори, вещицата,“ — помисли си Гороломов, като се пипаше по шията, за да види не са ли изскочили мехури. Й. Йовков, ПГ, 237.
2. Разг. Пикочен мехур. Непрекъснато се налива с бира и мехурът му се е разширил. // Този орган, отделен от тялото на животно. Дядо надува свинския мехур и ни дава да го ритаме. Й. Радичков, ББ, 115. През високите замърсени от прах и паяжина прозорци, като през волски мехури, се процеждаше мътна светлина. Е. Станев, ИК I и II, 261. Тюлените дават на ескимосците следующата полза: от мясото им ся хранят, жира им употребляват за осветление, .. най-сетне мехурът му служи наместо стъкло за димната им колибка. Лет. 1871, 114. // Разг. У рибите — плавателен мехур. Пенко се прилепи към майка си да гледа как корми и чисти рибата. Светлосинкавите риби мехури го удивляваха. П. Здравков, НД, 18.
3. Кълбо от въздух или друг газ в течност. В морето един след друг се появяваха грамадни хармани от кипяща с едри мехури вода. П. Славински, МСК, 110. Дъждът плющеше, вдигаше мехури по локвите из пътя. Н. Нинов, ЕШО, 21. Още горяха огньовете, накладени да се топи върху тях смолата, още вряха и пускаха мехури котлите. А. Дончев, СВС, 584.
◊ Жлъчен мехур. Анат. Жлъчка (в 1 знач.). Сърната и някои още копитни нямат жлъчен мехур, а жлъчният сок непрестанно се излива от черния дроб в червата. ПН, 1932, кн. 3, 48. Пикочен мехур. Анат. Мускулест орган на отделителната система у човека и гръбначните животни, в който се събира образуваната от бъбреците пикоч. — Представи си, драги ми колега, какво става с пикочния мехур при замразяването: първи замръзва сам той, понеже е най-отвън, а после урината, която е в него. Ст. Волев, МС, 30. Плавателен мехур. Зоол. Орган у рибите, изпълнен с въздух, който има за предназначение да намалява относителното тегло на тялото. Сапунен мехур. 1. Кълбо от сапунена пяна, пълно с въздух. До бараката, .. десетгодишното хлапе на кърпача внимателно и съсредоточено надуваше вълшебнокрасив сапунен мехур. Ем. Станев, ИК I и II, 46. 2. Прен. Нещо нетрайно, мимолетно или измамно. Рухнали бяха илюзиите, върху които градеше щастието си — неговото лично щастие бе се оказало сапунен мехур. А. Гуляшки, Л, 309. — И защо ви е нужна тази сума ? — Хм! .. Да кажем .. за да бъда обезпечен, ако цялата тази история, този тунел, дето ще го строите, се окаже един сапунен мехур. П. Незнакомов, ТС, 49.
— Друга (диал.) форма: меу̀р.