МЕХЮРЛЍЯ неизм. прил. Диал. Който е с печат. Като развих кървава кошула, / в кошулето от юнака ръка, / на ръката пръстен мехюрлия. Нар. пес., СбИБ, 22-23.

— От араб. прeз тур. mühürlü.


Източник: Речник на българския език (онлайн)