МЀЦА ж. Обикн. в обръщ. или в съчет.: Баба Меца. В детски приказки или басни — мечка, мецана. — Ти, вълчо, ще стоиш на стража, а ти, мецо, ще донесеш две гърнета мед, та да похапнем след погребението, както повелява обичаят. Св. Минков, ПК, 24. Джуджето се уплашило и хукнало, ала преди да стигне до своята дупка, мечката била вече до него. Тогава то извикало ужасено: — Мила мецо, пощади ме. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 40. — Яж, Дочко, баба Меца ей сега ще дойде да ти излочи млякото! Д. Немиров, КБМ, 133. Ой мари мецо, мецано / защо ти й руно непрано. П. Р. Славейков, БП II, 8. „Мецо льо, мецо стръвнице, / стръвнице, мецо кръвнице, / хай да са, мецо, поборим“. Нар. пес., СбГЯ, 56.