МЕЦА̀НА ж. Обикн. в обръщение. В приказки или басни — мечка, меца. Оставих аз настрана двете мечета и викнах: — Я ела, мари мецано, да си премериме силите! Пипнахме се и до вечерта борба се борихме. А. Каралийчев, ПС I, 59. — Добро утро, мецано! — подвикна гърлесто Момчил, за да разсърди звяра. — Ела! Ела да ти предам много здраве от дядо Пенко. О. Василев, ЗЗ, 11. Великанчето отишло в гората. Там лежала рунтава мецана. Ран Босилек, Р, 120. Мецана, заю, таралежът, / орелът, зъбестият вълк — / с различни мисли и кроежи / се слели тук в единен дълг. Хр. Радевски, Б, 54.