МЀЦИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на меца, принадлежи на меца. За разхищенията дръзки / наказана бе лиса с уволнение. / Но след това получи назначение / да стопанисва мецините гъски. Хр. Радевски, Б, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)