МЕЦОСОПРА̀Н м. Муз. 1. Среден по височина женски глас, по-висок от алт и по-нисък от сопран. Красиво тембрираният мецосопран на Лидия Йосифова, здравият ѝ усет за отчетливост на певческата фраза и миловидният маниер на изпълнението ѝ изпъкнаха при арията на Олга. БНТ, 1941, бр. 217,4.
2. Певица с такъв глас. Конкурсен изпит за артисти солисти — тенори, драматични баритони, баси и мецосопрани.
3. Партия за среден женски глас в многогласно вокално произведение. Партитура на мецосопрана.
— От ит. mezzosoprano.