МЕЧ, мѐчът, мèча, мн. мeч̀ове, след числ. мèча, м. 1. Старинно оръжие, представляващо дълъг прав двуостър нож с кръстовидна дръжка, предназначено за ръкопашен бой. С изтеглени мечове се втурнаха напред пехотинците. Д. Линков, ЗБ, 43. По едно време тъдява дошли римляните, въоръжени с копия и мечове, а на главите си носели железни шлемове. А. Каралийчев, С, 284. Тук биваха и нашенци отвъд Дунава, .. Все ловки златари и оръжейници, които умееха да източат меч, да изковат щит, да изплетат ризница от желязо и сребро. М. Смилова, ДСВ, 37-38. Мечът бил основно оръжие за най-решителния момент на сражението — боя лице срещу лице с неприятеля. ТВ I, 17. Къси мечове двуостри с ярост ще се срещнат с къси мечове двуостри в страшен час. В. Марковски, ПЗ, 44.
2. Прен. Оръжие. Ала и без договор българите със силата на меча бяха очертали на изток една граница, която трябваше да минава някъде по близките гори и планини. А. Дончев, СВС, 7. В действителност България е била освободена от руския меч. С. Радев, ССБ II, 321. Перущице бледна, гнездо на герои, / .. / ти в борбата черна и пред турский гнев / издигна високо твоя силен лев, / и глава не клюмна, и меча не даде. Ив. Вазов, Съч. I, 179. // Прен. Военна сила. Такъв е човешкият живот на земята, че всяко добро се пази с меч. Д. Талев, С II, 150. Та всичко живо възстана срещу Аспаруха — и вси съседи плашеха с меч държавата му. Н. Райнов, ВДБ, 9.
◊ Гол меч. Изваден от ножницата меч за отбрана или нападение. Ала под краката на обесените се люлееше хоро, .., а в средата един момчиловец махаше и удряше два голи меча един ο друг. Ст. Загорчинов, ДП, 342. Край царя сновяха велможи с гол меч, но желязната стена от копия не тешеше неговата тръпна душа. Н. Райнов, КЦ, 8. Крив меч. Остар. Ятаган. С ръка на кривия си меч Индже минава между двете живи стени на кърджалиите. Й. Йовков, СЛ, 130. Той ѝ говореше за огромни глигани, които бе убил със своя крив меч. Ст. Загорчинов, ЛСС, 142. Риба меч. Зоол. Голяма хищна риба, която има източена напред горна челюст, прилична на меч; меченос. Хiphias gladius. Рибата ветроход е най-близък родственик на рибата меч. Прилича на нея и по външния си вид — дълго тяло и преминаваща в „меч“ глава. Д. Богданов, ТА, 51. — В английския национален музей е изложена дъбова греда с дебелина 35 см, пробита от риба меч. ВН, 1960, бр. 2818, 4.
> Вадя меч; Вдигам / вдигна (изтеглям / изтегля) меч против (срещу) някого или за нещо. Книж. Започвам, повеждам въоръжена борба против някого или за нещо. — Що мислиш, побратиме, щяха ли да дойдат едните от толкова далеко, .., да не бях вадил меча си за правда? Ст. Загорчинов, ДП, 348. Той вдигна меч против баща ми. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 59. Дамоклев (дамоклов) меч. Книж. Голяма опасност, която непосредствено и непрекъснато застрашава някого. Но ти, мъдрецо, даде на света / и страшното откритие, в което / таи се признака на гибелта — / дамоклев меч за цялата планета! Мл. Исаев, ПТН, 28. Кръстосвам / кръстосам меч с някого. Книж. Започвам, водя въоръжена борба с някого. Боляринът с друг един агарянец кръстосали мечове и се бият на живот и на смърт, пък Белчо цвили и тича по полянката. Ст. Загорчинов, ДП, 302. Наточвам си / наточа си меча; Точа меч. Книж. Приготвям се за въоръжена борба. Огън и меч. Книж. Пълно разорение, жестоко унищожение на хора и материални блага. Не за добро прекрачи ти / през чуждата граница. / Огън и меч и бедствия / в земята ни, братко, внесе. Ив. Вазов, Съч. II, 157. Подлагам на огън и меч. Книж. Подлагам, обикн. населено място на пълно унищожение, разорение. Като яростна вълна, .., се приближавали хунските пълчища на Атила. Не им устояли ни римските легиони, ни крепостните стени, които опасвали Сердика. И ето градът бил подложен на огън и меч. РД, 1958, бр. 4, 2. С огън и меч. Книж. С най-строги мерки, най-строго, сурово, жестоко.