МЀЧЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал.-гальов. от мече1. Търкулна се Мецанка — / на хайдушка полянка. / .. През китната дъбрава / слезе с трите меченца. В. Паспалеева, МСС, 9. Мечка на припяк седяше / и си меченце пощяше. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 66.
