МЕЧЀТ м. и. ж. Остар. Джамия. Сега Бръмбазъков намали хода си, дори се поспря до развалините на стария мечет. Ст. Чилингиров, ПЖ, 77. — А ходжата в Криводол вика, че и за хубавото, и за лошото се пита аллах, ама аз да ти река и на мечет от лани не ходя. Оттам добро не ми е дошло. Л. Александрова, ИЕЩ, 60. Слънцето наваляше на запад, .., когато пътниците от един рът съгледаха далеко бялата мечет на Мурсал кьой. Ив. Вазов, Съч. ХII, 135. Мекка, .., отечество на Магомета, .. В тоя град ся нахожда най-великолепна мечет; в тая мечет има едно малко здание, което ся нарича Кааба. Ив. Богоров, ВГД (превод), 267.
— От араб. през тур. mescit. Друга форма: мечѝт.