МЕЧЍЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от мечка. Та като съм вървял подир козите и съм си гледал новите потури — изостанал съм, а когато вдигнах очи — напреде си да погледна — видях едно мечище, възправило се на двете си ноги .. като борика. Н. Хайтов, ДР, 81. — Арапине, наши господине, / по друм идет страшен е делия, / .. на плешчи му кожуф от мечище. Нар. пес., СбНУ VII, 96.