МЀЧКА1 ж. 1. Едър хищен бозайник с голямо тромаво тяло и гъста кафява козина, който обитава планинските гори. Ursus arctus. Преди години в горите на Странджа често се срещаше и мечката. П. Петков, СП, 54. — Ей тука спи мечката. Стрелях я преди две седмици, ала не съм я утепал. Избега̀ .. Пчели има насам, та все обикаля. К. Константинов, ПЗ, 62. Огънят скоро зафана да гасне. А тоя беше нужен — не да ни топли, а да отпъжда зверове, особено мечките и вълците. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 92-93. Докле не си убил мечката, не хвали кожата ѝ. Ст. Загорчинов, ДП, 377. Сърдито мечка идеше, / та кот Стояна отиде, / със Стояна се фанали, / та са се три дни борили, / па Стоян вече не може, / та па си мечка лъжеше: / — Мечко, медведо, медведо, / погледни горе у небо, / ка си се небо разгърна. Нар. пес., СбНУ V, 75. Гладна мечка хоро не играе. Погов. Хубавите круши мечките ги ядат. Погов. Оставили мечките да вардят дренките. Погов.
Прен. За едър, силен и тромав човек. Хъшовете си обрисаха мустаците. — Ами дека е Каранов? Де е Бебровски? .. — Бебровски отиде да види сметките си с Никулеска .. тая вечер е тука. Забравям ли аз тая балканска мечка? Ив. Вазов, Съч. VI, 74. Косю ..: — Ще надиграя! .. — Яна: — О, о-о! Ще надиграеш ти тая мечка! .. Косю: — Ще го надиграя ти казвам! (Пляска ръце и счестява играта). Ц. Церковски, ТЗ, 106. Калчо се обърна към Боримечката засмян: — Бре мечка, какво си направил бре? — Никому нищо, Калчо! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 207.
2. Само мн. Зоол. Семейство едри бозайници от разред хищници с гъста козина с кафяв, черен или бял цвят, които са разпространени в много части на света. Ursidae.
◊ Бамбукова мечка. Зоол. Едър бозайник от сем. енотови, който се среща в планинските гори на Китай и се храни с израстъци от бамбук; голяма панда. Ailurus melаnоleucus. Едва през 1929 г. американецът Рузвелт Кермит успя да убие за пръв път в бамбуковите гъсталаци на китайската провинция Шюциан (Сечуан), .., един екземпляр от тази оригинална мечка. Оттогава именно датира научното описание на едно от най-редките животни на Азия — бамбуковата мечка. Вселена 69, 314. Бяла мечка. Вид мечка, която живее в зоната на плуващите ледове, покрита е с бяла козина и е по-голяма от обикновената кафява мечка. Ursus maritimus. Бялата мечка живее в най-студените места. С. Бобчев, ПОС (превод), 25. Голяма мечка. Астрон. Съзвездие от Северното полушарие на небесния свод, състоящо се от седем ярки звезди, които наподобяват черпак с дръжка; Колата. Ursa major. Когато се събуди, Голямата мечка се беше вече затулила зад отсрещния рид и над тъмния ръб на рида блестеше само нейната опашка. Х. Русев, ПС, 173. Малайска мечка. Вид мечка, която живее изключително по дърветата в горите на Югоизточна Азия. Helarctos malayanus. В природата на Борнео се срещат още малайска мечка, горски котки, пантери. Г. Марков, ЧМ, 7. Иска ни се да открием нови и непознати светове, където за пръв път стъпва човешки крак .. Ще ни се вече да ловим по-големи зверове: тигри, слонове, малайски мечки, птицечовки. П. Незнакомов, МА, 51. Малка мечка. Астрон. Съзвездие от седем звезди в Северното полушарие на небесния свод, включващо Полярната звезда; Малка кола. Ursa Minor. Ако продължим нагоре линията, .., ще достигнем до една голяма светла звезда, с която завършва опашката на съзвездието Малка мечка. Геогр. V кл., 8. Мечка стръвница. Мечка, която се е настървила да напада и да яде добитък и хора. Понякога всички тий звънци тъй високо и объркано зазвучаваха, че можеше да се помисли, че стадото подплашено от вълк или мечка стръвница, наваля надолу и ей сега ще се изсипе връз самите воденици. Й. Йовков, СЛ, 95. Миеща мечка. Обикновен енот. Морска мечка. Диал. Тюлен. В Черно море единични екземпляри от него [белокорместия тюлен] са констатирани по малоазийския бряг, .. У нас тази „морска мечка“, както го наричат рибарите, се срещала на десетина места по черноморското крайбрежие. Н. Боев, Г, 164.
~ Бай <ми> бабо, да ме не срещне мечка<та>. Разг. Употребява се при изказване на пожелание да не се случи нещо неприятно, лошо. Ба, може човек и да си гледа работата и пак да няма .. когато друг му вземе хляба .. — А, няма кой да го вземе .. И клатя глава .. Ти току — бай бабо да ме не срещне мечка. Ст. Чилингиров, ХНН, 34. Бягахме от вълци, налетяхме на мечки. Диал. Ирон. Сполетя ни по-голямо зло. Взел съм клечка да бия мечка. Диал. Ирон. Върша нещо неразумно, необмислено. Вълк се жени, мечка се глави. Диал. Употребява се за някаква неразбория, за нещо, което не е в ред. Давила ме е мечка<та>. Диал. Бил съм вече женен. Затуй мечката няма опашка. Диал. Подигр. Употребява се, когато се случват неправди, несправедливости спрямо някого. Донякога я (ил) мечката, я (ил) мечкаря. Диал. Употребява се за изразяване на неопределеност, неувереност какво ще стане, ще се случи занапред до определен момент и в чия полза ще бъде. Как отишъл за мечки и дошъл без ръчки. Диал. Подигр. Употребява се за човек, който е отишъл да печели и се е върнал пак сиромах. Като мечка. 1. В съчет. с ям. Ям нечисто, некултурно. 2. В съчет. с ходя (вървя, стъпвам). Ходя, вървя, стъпвам грубо, тромаво. Агата пристъпи, но не знаеше какво да прави, де да седне, какво да каже. — Какво гледаш, какво ходиш като мечка, хей Василе! — засмя се баба Мавродиица. Й. Йовков, ЖС, 29. Майка му мечка. Разг. Възклицание за израз на силно чувство — радост или недоволство. Майка му мечка; този селенин трябаше един вечер да го загащим на някое тясно място, да му напълним очите, за да ни познае кои сме ние шумненците, че да го накараме да си грабне калпака, сам си да бяга и да си иде отдето е дошел. Ил. Блъсков, ПБ II, 43. Мечка се жени. Разг. Употребява се, когато едновременно вали дъжд и грее слънце. Мечка страх, мен не <страх>. Разг. Ирон. Употребява се от този, който се е престрашил да предприеме нещо рисковано. Вървя към бараката и мисля, мисля, а краката, .., все ме дърпат назад. Най-сетне рекох: „Мечка страх, мен не страх!“ и влязох в бараката. П. Незнакомов, БЧ, 21. Мечката на лисицата, а лисицата на опашката си. Диал. Употребява се, когато карат някого да свърши някаква работа, а той я прехвърля на другиго. Мина ми мечка път. Диал. Не успях да постигна (няма да постигна) това, което желаех, което бях предприел (което ще предприема). Момчето се сгуши в острите си рамене, една мъка замрежи очите му. Вместо него отговориха селяните: — Доктор мислеше да става, ама му мина мечка път. Ст. Даскалов, СЛ, 20. Не ми трябва от мечка ремък (ремик, ремичка, кожух, привой); Защо (що) ми трябва от мечка ремък (ремик, привой). Диал. Не искам да се захвана с нещо, което може да ми донесе неприятности, от което може да си изпатя. — Не искам да попадна във вашия черен списък, не ми трябва от мечка ремък. Животът е хубав, приятен и не искам да си троша главата. — Гемиджията смукна от цигарата си и уж случайно пусна кълбото дим направо в лицето на турския полицай. Д. Спространов, С, 59. Не съм бега̀л пред мечка. Диал. Пренебр. Нямам никаква особена заслуга. Оставям / оставя мечките да вардят дренките. Диал. Ирон. Поверявам нещо на някого, което той няма да опази, тъй като ще го използва за себе си. Отишъл Шабан за мечки, забравил си пушката. Диал. Ирон. Употребява се за разсеян човек. Още мечката в гората, кожата ѝ продават. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой приема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. Правя мечка на някого. Разг. Нападам някого, като го покривам с платно и го удрям многократно и безразборно. Пробирам като мечка гнили круши. Диал. Ирон. Никак не пробирам. Седнал съм с мечка<та> дренки да ям; Искам с мечката да ям дребници. Диал. Ирон. Състезавам се с несравнено по-силен противник, не си преценявам силите. Триста мечки под една хвойна. Диал. Употребява се за плашлив човек. Хващам / хвана мечката за ушите. Разг. Разправям се с някого сурово, жестоко и го сразявам. Ще те гази (газила те е) мечка<та>. Разг. Ще претърпиш (претърпял си) някаква неприятност, нещастие, несполука; ще си изпатиш (изпатил си си). — Газила го е мечката, затова така „Какво искате, моля ви се!“ .. А по-рано само „Давайте“ без „моля ви се“ — шегуваше се Вандо. Ст. Даскалов, СЛ, 106.
МЀЧКА2 ж. Диал. Хляб с размачкано вътре сирене. По-сладко нещо от тая каменна топка от кукурузник и сирене не съм ял през детството си. Тя се казва мечка. Ст. Даскалов, БП, 25.
МЀЧКА3 ж. Диал. Желязна подпора за главните в огнището.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.