МЕЧКАДА̀РИН, мн. мечкада̀ри, м.1. Диал. Мечкар; мечкадар.
2. Прен. Необразован, прост, див човек. Марина влезе при нея, посегна несигурно и я докосна внимателно по рамото. — Остави го оня мечкадарин, Станке — рече тя. Та него цяло село го знае какъв е. Г. Караславов, ОХ, 204.