МЕЧКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който води по селата и разиграва опитомена мечка. — Ей я [мечката] пред вратата. Един циганин мечкар я вързал със синджир и я разиграва. Д. Немиров, КБМ, 130. Ще стана мечкар, ще ходя по мегданите, ще разигравам мечетата и ще печеля. А. Каралийчев, ПСI, 59. Туриха ма да спя при едни мечкари от Карнобатско Сегмен, българи, двете мечки на които бяха завързани в същата стая. З. Стоянов, ЗБВ I, 334.
2. Диал. Кукер.
◊ Дοнякога я (ил) мечката, я (ил) мечкаря. Диал. Употребява се за изразяване на неопределеност, неувереност в това, какво точно ще стане, ще се случи занапред до някой определен момент и в чия полза ще бъде то.