МЕЧКА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мечкар. Когато тялото беше вече вдигнато и хусарите се готвеха да го спуснат в земята, нещо се изтърси от мъртвия и падна върху пръстта. Войхна се наведе. Един кръст каза той и цевница, мечкарската му свирка ще е. Ст. Загорчинов, ДП,153.


Източник: Речник на българския език (онлайн)