МЕЧКОБО̀РЕЦ, мн. -рци, м. Рядко. Човек, обикн. много силен, който се е борил с мечка. В тези луди гори има много стари дъбове с големи хралупи. Дядо му, мечкоборецът, му носел мечета, все в хралупи хванати. Н. Каралиева, ЗБ, 45-46.
