МЀЧО, мн. -вци, м. Обикн. в детските приказки — гальовно название на мечка. В притихналия двор се чуваше да шуртят само фонтанчетата на голямата каменна чешма, на която клечеше издялан от камък един весел мечо. Ст. Поптонев, ОБЛ, 60. Ах, от този Мечо / идва ми до гуша — / никак не ме слуша! / Кърпичка не носи, / във носа си бърка / и с ръкав го търка. СбХ, 161.