МЕЧО̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Мъжка мечка. Но сега нито мечокът, нито мечката се виждат навън. К, 1963, кн. 2, 15. Мечката водеше със себе си две мечета. Янко и Кольо се чудеха откъде си е намерила мечок. Ем. Станев, ПЕГ, 120.
Прен. За едър, добродушен, непохватен или тромав човек. — Остави шегаджиите да дрънкат врели-некипели — каза Парашкев, доволен, че бие дори по практичен ум тоя мечок Кабов. Д. Вълев, 3, 25.