МЕЧОНО̀СЕЦ1, мн. -сци, м. В средновековието — воин, който е въоръжен с меч. Когато приближиха Златния рог, войниците от групата на мечоносците вече стояха в брони и с шлемове, с алебарди и мечове на пояса. Д. Добревски, БИ, 40. — А вие мечоносците сте плячкаджии и подлеци! — гърмеше вторият. — Докато ние ви закриляме с лъковете, вие колите жените и ограбвате колибите и разравяте гробовете! Н. Хайтов, Л, 127.
МЕЧОНО̀СЕЦ2, мн. -сци, след числ. -сеца, м. Рядко. Риба меч. Мечоносецът е лаком хищник, храни се предимно със скумрия и за това месото му има подобен вкус.