МЕЧТА̀НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мечтая и от мечтая се; мечтаене. — Струва ми се, че съм твърде стар вече за скитане и за мечтане .. И това беше някога — край Босфора, — но сега! Ст. Дичев, ЗС I, 307. — Ти сѐ писа̀ и дрямка те не хвана, / а мойта дрямка, дяволско мечтане, / смущаваше и враг лукав не спеше. Ив. Вазов, ИГП (превод), 112.