МЕЧТА̀ТЕЛКА ж. Жена, която е склонна да мечтае. Защо и как обичаше Лиляна, когато тя самата бе една мечтателка, фантазьорка като Евлоги? А. Гуляшки, Л, 248. Ти можеш да помислиш, че съм станала още по-голяма мечтателка. Г. Райчев, Избр. съч. I, 37.


Източник: Речник на българския език (онлайн)