МЕЧТА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Състояние или качество на мечтателен. От ранно детство той [Лилиев] е пречиствал духа си в една мечтателност, която през зрелите години пречи на волята да се справя с фактическия живот. Е. Каранфилов, Б III, 146. Когато продължително се вглеждаше в Нуринка, той се унасяше в блага мечтателност. Х. Русев, ПЗ, 133. Тихото море, дълбокото спокойствие на топлата лунна нощ, упоителният въздух предразполагаха към мечтателност и съзерцание. Стр. Кринчев, СбЗР, 392.