МЕЧТА̀Я, -а̀eш, мин. св. -а̀x, несв. 1. Непрех. Мисля за нещо хубаво, приятно, което искам да се сбъдне; бленувам. По цели часове се скитам из лабиринта на букака, мечтая, бера малини. Ив. Вазов, Съч. ХV, 73. Нонин докато мечтае и хвърчи по всевъзможни ветрове, Върбанов е насадил овощна градина от няколко декара. Елин Пелин, Съч. I, 145. — Сега знам — който не мечтае, през целия си живот е беден и нещастен. А. Наковски, МПП, 44. Двамата бяха излезли в полето и седнали върху меката трева, .., прегърнати, те мечтаеха, както само влюбени могат да мечтаят. Ив. Мартинов, БК, 75. Не ми оста что да желая, / омръзна ми и да мечтая. Й. Груев, Г, 28.
2. Непрех. и прех. Силно желая, стремя се да постигна нещо; бленувам. Нашият художник мечтаеше да нарисува много картини, да направи изложба. А. Каралийчев, С, 272. Баба Цонка, .. мечтае за правнуци и се оплаква, че няма да ги дочака, ако внуците ѝ още се бавят. М. Гръбчева, ВИН, 392. Всички пееха, всички приветствуваха свободата — това бе братската среща, която ние толкова много мечтахме. БД, 1909, бр. 1, 1. Много аз, мале, много мечтаях / щастие, слава да видим двама. Хр. Ботев, Съч. 1929, 12.
3. Непрех. и прех. Остар. Представям си някого, въобразявам си нещо за някого. Мечтае себе си като едър мъжага, който надвива всеки враг и живее за своя сметка — без господар. В. Мутафчиева, ИКМ, 142. А на някои си, които мечтаеха за себе си, че са праведни .., приказа притчата на фарисея и на митаря. Н. Михайловски, ССИ (превод), 149. Добър западен вятър, .., караше напред двата кораба с такава бързина, като че фъркаха и веселите пасажери мечтаха вече себе си в Испания. П. Кисимов, ОА I (превод), 61. Мамят са ония, казва той, които си мечтаят, че Росия са двоуми, защото са усещала слаба. НБ, 1877, бр. 62, 242. мечтая се страд. от мечтая (във 2 и З знач.) Там мечтая сичко, що може да се мечтае — имам сгодното време и място; намирам свободност в градината си, за да правя, щото ми се ще. Б. Горанов, ЖГС (превод), 116.