МЕША̀ВА ж. Остар. и диал. 1. Участие, намеса; мешавина. — Тоя върколак ли си седнал да слушаш! Да ощърбиш овцете, наряд да не дадеш! — Моля, моля не обиждай! — избоботи из колибата Турлака. Нямам никаква мешава! Негови си овце, негова си работа! Ст. Даскалов, СЛ, 304. Не е умно да ся лъжем по календарските предсказания за времято и особено за политическите събития, които нямат никаква мешава с времято. Лет., 1873, 11. Дрю имаше мешава в книгите, что издаваше Веслейското побратимство [дружество]. Й. Груев, СП (превод), 66.
2. Смесица. Вашият език е една мешава от български и молдовански думи. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 18.