МЕША̀ВИЦА ж. Диал. Бъркотия, безредица. Автобусът лети по пътя, подскача от време на време и от това вътре става една голяма мешавица. Д. Бегунов, ГВВ, 37. Аз се родих пет века по-късно .., когато херцогът и дърварите се бяха здравата сритали, .. Взех участие в мешавицата естествено на страната на дърварите. Ем. Манов, ПС, 26.


Източник: Речник на българския език (онлайн)