МЕША̀ЛКА ж. 1. Техн. Машина или приспособление за размесване, бъркане на нещо; бъркалка, бъркачка2. Чрез поставяне на нови перки в мешалките на содовите пещи се увеличи притокът на суров бикарбонат за производство на калцинирана сода. ВН, 1961, бр. 3167, 2. Маланжът се приготвя, като яйцата се счупват, отделят се черупките, а белтъкът и жълтъкът се пренасят в специални цилиндри, снабдени с механични мешалки, където се разбиват. Ив. Златев и др., МЗ, 49.
2. Диал. Голяма дървена лъжица, с която се бърка ястие и под.; бъркалка, бъркачка2. Нефела да сърбаш с мешалка, ке те мешет люгето. СбНУ ХV, 66.
◊ На всяко гърне мешалка. Диал. Ирон. За човек, който се меси навсякъде, където трябва и където не трябва.