МЀШАМ, -аш, несв. 1. Диал. Меся, смесвам, разбърквам. Къде беше Георги тогава? Трепеше мухи из кръчмата и мешаше виното с вода. Л. Михайлова, Ж, 90-91. Когато земледелецът познава своята почва и когато има в главата си здрав мозък, той може без да меша гнила с чернозема или пясък с гнилата, да покори почвата и климата, и да ги употреби с изобилна полза. Знан., 1875, бр. 8, 123. А и коливата тука не биват само от просто сварена пшеница, но като отребат перво пшеницата .. после я варят и мешат с другите работи и така става коливото изрядно. Н. Рилски, ОМР, 58. Све душе у рай отоше, / три душе у рай не иду. / Една заем брашно врчала / и га е с пепел мешала. Нар. пес., СбНУ Х, 26.
2. Прех. За карти — разбърквам, размесвам. Някакви туристи отдавна чакаха да пристигнат партньори за белот и съблазнително мешаха пред Рангел тесте с карти. Д. Кисьов, Щ, 351.
3. Прех. Неправилно приемам едно нещо за друго; смесвам, намесвам, бъркам. — Ако сте приятели, ще я [вратовръзката] дадете, ..! — Какво мешаш тук приятелството? Тонич, ББК, 112. Отхраната, която „Периодическото списание“ меша с воспитанието, са състояла от попара, от спанак, от чирозе, от тахан, от овчо месо. Л. Каравелов, Съч. VIII, 15.
4. Прех. Прен. Меся, намесвам някого в някаква работа; бъркам, забърквам, набърквам. — По-хубаво да не мешаме Юлия в тия работи! — поклати глава Коста. — Вместо полза, току-виж, че направила някоя беля! П. Вежинов, СО, 46. — Затуй ли не те изпущаха тия .. Келепирът и Чолакът? Не стига че ти изпиха и изпапаха парите .. За отплата жена ти намериха .. — Какво мешаш хората, бобайко? — отговори Ариф. Б. Несторов, АР, 142. — Какъв арабски паша мешаш тука! Черешата ми, черешата ми, дето я дядо ми посадил, ти нали я отсече? Ив. Вазов, Съч. VII, 47.
5. Непрех. С предл. на или с лич. местоим. в дат. Преча, затруднявам. Мислил съм си много, когато за нищо и никакво ви прокудиха: защо пък, кому толкова мешаше син ми? А то е все от това — не ще султанът да има много богати и лични хора в нашия край. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 208. Ние са заклехме между себе си да са обичаме, да си помагаме и да живееме като мъж и жена, но да не мешаме един другиму в неговите любовни предприятия. Л. Каравелов, Съч. V, 39. Магдалина разринала снега, който ѝ мешал да пристъпи, и с голям труд ся добила до отверстия. С. Радулов, ГМП (превод), 90.
6. Прех. Говоря за някого в негово отсъствие; разисквам, одумвам, приказвам. Кога двайца си гледат ръцете, пръстите или ноктите, казват ги мешали за кметове, т. е. разисквале за них в селото да ги турят кметове. СбНУКШ ч. III, 198. мешам се I. Страд. от мешам в 1, 2, 3, 4 и 6 знач. II. Взаим. от мешам (в 1 знач.). До тоа село имат много извори, .., и сите извори се мешат, та се праит на река. СбНУ ХIV, 118. Той [цар Костадин] го отворил патот покрай Стамболот, за да върви Белото море како река и да тече во Църното, чунки дотогай не се мешале двете мориня. СбНУ ХХIХ, 192.
МЕШАМ СЕ несв., непрех. 1. Смесвам се, съединявам се с нещо. Бях редактор .., пишех .., статии, в които недомислените ми докрай марксическо-плехановски позиции се мешаха с обърканите пенчославейковски индивидуалистически мъдрости за свръхчовека. Т. Генов, ДОД, 49. Белият и червеноватият цвят на крушите и на абалките са мешал с жълтия цвят на акациите. Л. Каравелов, Съч. VIII, 31. Чуяха ся някакви викове, .., но от вик и глъчка нищо не можеше да ся разбере, .., защото едни с други ся мешаха. Б. Димитров, Я I (превод), 49-50.
2. Диал. Обикн. с предл. в. Меся се, бъркам се, намесвам се. Па вие не сте мъже, щом сте оставили да ви се меша жена в работата. Кр. Григоров, И, 37. Не съм обличал чужда кожа върху своята си, ефенди, та не ме карай сега да си менявам табиета. — Не ти се мешам, младежо, воля твоя. Г. Манов, КД, 80. Поп Костадин Чилев — Татарски го викаха. Та той, ако и да беше поп, ама се мешаше много в народните работи. ЖД, 1967, кн. 12, 11. Папите, откак станали и светски господари .., мислили, че имат право да ся мешат в работите на чужди господарства. Г. Йошев, КВИ (превод), 178.
3. Разг. Обикн. с предл. с. Събирам се, дружа или общувам с някого. Някой вика: „Той е бил по Германия, мешал се е с повече народ, той сигурно разбира.“ Й. Радичков, ББ, 57. Зетят дойде и вчера .. Тъй като постоянно пътуваше и тъй като се мешаше из София с по-големи хора, той винаги донасяше по някоя интересна новина. Г. Караславов, Т, 47. Гледам, страниш от хората като говедце. Мешай се, баби, събирай се с човеци. Елин Пелин, Съч. II, 18. Изпръво имало малко хора по земята и тии слабо ся събирали и мешали помежду си. Лет., 1872, 127.
◊ Мешаме си шапките (капите). Диал. Караме се, враждуваме. — Виж какво, колега, най-добре ще е да не си мешаме шапките .. Юцко е запазен периметър .. — Какъв Юцко? — Юлия, момичето .. Та ти казвам, мой периметър е, не си слагай там пръста. П. Вежинов, ВР, 71.
— Друга (диал.) форма: мя̀шам.