МЕШЀ1, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от мях; мехче, мешле, мешлинка. Сръцето затова бие, за да накара кръвта да тече. То е мяснато меше, в средата празно. Й. Груев, Лет., 1869, 87. Стомахът е голямо длъгнесто и малко възкриво меше, положено на лявата страна на корема, под белий дроб и сръцето. НКАФ (превод), 40-41. И аз си имам тежко имане, / земи ма, Радо, земи ма, лудо: / от мишка меше пълно с сирене. Л. Каравелов, Съч. VII, 48. Меше, меше, / от куче беше, / ама сладко винце държеше. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 49.
2. Корем; мешлина. И лудо я [Гинка] замаана, / та я вече не либи, / седем, осем месеци. / На работа пойдоа, / та се еднаж срешнаа: / — Па ли ни гявол помогна, / та се двама срешнааме? / Що ти йе меше отекло? Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 30.
МЕШЀ2, мн. -та, ср. Диал. Дъб. Заровил съм една гаванка от западната страна на голямото меше при „Енюва булка“. Н. Ферманджиев, РХ, 56. — Ще им друсна аз едно актче, че да помнят кога са посягали без разрешение. Знаете ли каква гора са повалили — все млади мешета! Съвр., 1975, кн. 2, 28. Тя [черницата] по-добре гори от бука, мешето и габъра и дава добра жар и въглища. 3. Княжески, ПРШ (превод), 7. Кара на геран пристигана / че си кончето завърза / за едно меше зелено. Нар. пес., СбНУ ХХV, 107.
— От перс. през тур. meşe.
МЕШЀ3 ср. Диал. Бой; кютек. Ударих му едно меше. Н. Геров, РБЯ III, 63. Яде едно меше. Н. Геров, РБЯ III, 63.
◊ Ще играе меше. Диал. Ще ме бият, ще ям бой.