МЕШЕЛЍК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Дъбова гора, дъбрава. Ковача го нямаше на пътеката. По кървавата диря от слога навътре в мешелика го намериха на десетина крачки от пътеката. Г. Манов, КД, 50. Тези, що нямали мандри, станали въглищари. Плъпнали из мешелиците на „Попеница“ и навратили вършето им оземи. Н. Хайтов, ПП, 16. Въстаниците ся обсадили в мешелика, който отстои около четири часа от Враца и доста от тях паднали убити. Дун., 1876, бр. 1072, 38.
— Друга (диал.) форма: мешелъ̀к.