МЕШЍН м. 1. Обработена тънка агнешка, овча или свинска кожа, използвана главно за подплата на обуща. Взех пари на заем, купих нова машина „Сингер“, нови калъпи, гьонове, мешин и подкарах занаята. Н. Хайтов, ДР, 33. Най-напред се хвърляше в очи късото му кожухче без ръкави, напъстрено със зелени и червени шарки от мешин. Й. Йовков, АМГ, 131. Кожарите произвеждат гьонове, сахтияни и мешини. Ив. Унджиев, ВЛ, 21.
2. Като прил. неизм. Диал. Мешинен. Ей, майсторе, тука ли си, ба? Ковачът, млад, едър жилест селянин, се показа .. с препасана мешин престилка и чук в ръка. Ц. Церковски, Съч. III, 226. И Стоян стана отиде, / напълни мешин дисаги, / напълни жълти алтъни. Нар. пес., СбБрМ, 107. Стойчо се радва, зарадва, / отори пъстри сандъци, / напълни мешин кесия. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 43.
— От перс. през тур. meşin.