МЕШЍНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мешинен. И всичко, .., излазяше сега ясно пред очите му, .. и Колчо с мешиневата престилка, и белия кител в тъмнината на Витошка улица. Ив. Вазов, Съч. IХ, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)