МЕШЍНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от мешин. Целият товар на пътниците бе събран в едни мешинени дисаги. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 301. „Но падишахът, .., е справедлив и щедър. Щом ти е обещал награда, ще я получиш.“ .. На часа един от подчинените му подаде мешинена кесия. Шеремет бег я разтърси и от нея се чу звън на злато. Ем. Станев, А, 216. Понеже немахме нито кратуна, нито стомна за вода, изпразнихме няколко мешинени паласки, които той ходи да пълни до десятина пъти. З. Стоянов, ЗБВ I, 191. Че [Маринка] извади конче ранено, / .., / че препаса седло мешинено / и се на конче възкачи. Нар. пес., СбВСт, 135.