МЕШЍНКА ж. Диал. Малко парче мешин. „Топ“ е една валка, ушита от осем мешинки, напълнени с козина, вълна, дреб и парцали. СбНУ VI, 222. Кольо извика кученцето, върза го с една верижка, взе жокейския си камшик с мешинка накрая и като шибаше със задоволство крачола на панталона, веднага се запъти към центъра на града. Ем. Станев, ИК I и II, 102. — А вие кой бяхте? — Ех, тя моята край няма — подзе дядото и изтри очилата си с жълта мешинка. ВН, 1955, бр.284, 4.