МИ1. Вж. аз.
МИ2 частица. 1. Разг. Обикн. след показат. местоим. в съчет. с ти. — за усилване при изразяване на: а) учудване, възхищение и под. Че като натъкнала ай такъв ми ти трендафил на ръченика, че като откъртила гласенце — славей да речеш — нищо не е! Д. Немиров, Б, 110. Като тръгне оная ми ти войска, броят ѝ не можеш улови. И всеки аскерин плата взима. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 109. И оттам, .., се зададоха русите — на ония ми ти големи коне. Т. Харманджиев, КЕД, 186. Намерих го в службата му .. Ей, че личен мъж ти казвам! Като се докарал с оная ми ти капитанска униформа — същински руснак. Г. Дръндаров, ВЗ, 16. Развикаха се ония ми ти мечкадари, барем трийсет души имаше. Й. Йовков, ΒΑΧ, 97. б) възмущение. Избраха за кмет един джандарин, един .. Тюю, и това ми било власт! Г. Караславов, С, 130. Петър: — Но ти продаваше брашно на черна борса и трупаше милиончета. Васил: — И ти, моят брат, ми завидя! Петър: — Ба, завидял съм ти! Само ти напомням, за да не ми се правиш на светец! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 192. Завонял като бунище, а тръгнал туберкулози, ревматизми и тропически маларии с вода да ми лекува. Г. Караславов, СИ, 28.
2. Разг., понякога ирон. За изразяване на близост, благоразположение и под. към някого или нещо. — Ооо .. Добре дошел, добре ми дошел! Много се радвам, знаеш! Откога не сме се виждали! Чудомир, Избр. пр, 76. Ала какъв ми беше пък добър и личен, какъв хубавец! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 34. Нанкай, и недей ми плака, / нанкай ми, соколе мой! Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 238. Той бе толкова добър, / те защо ми го убиха ? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 123. Овчар го даде майка му, / .. / Но стоя Чавдар, що стоя — / стоял ми й от ден до пладня! / И какво да ми спечели? Хр. Ботев, Съч. 1929, 32. Да се намерят два братя: / да ми се братски прегърнат, / да ми се жежко целунат. Е. Багряна, ЗМ, 17. Зора ми се зазорила, коладе ле, / над хубава Романия, коладе ле. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 6.
3. Разг. Ами2, ама2 (във 2 знач.). — Ябълки не щеш ли? — Не ща. — Ми що зяпаш нататък? Т. Монов, СН, 29. — Ми как мислиш ти! Законите на живота са едни и същи. Ст. Даскалов, СД, 551. — За кого е! Не си го [писмото] надписала! .. Аз де ще знам там .. — Ми, като не знам! — смутено вдигаше рамене жената. Ил. Волен, НС, 26. Взех тенекето и почнах да пукам пуканки .. Питат ме какво е, па аз им викам: „Ми пуканки са това, не сте ли виждали?“ Й. Радичков, СР, 255.
МИ3. Вж. мой.
МИ4 съюз. Диал. Съкр. ами1. Димитър майка не слуша, / ми си Димитър излезе, / под стрехата си стоеше. Нар. пес., СбВСтТ, 657. Не отиде Маргута хубава, / ми отиде Маргутина майкя, / та завари Павла на кладенец. Нар. пес., СбВСтТ, 239. Свети Георги отговаря: / .. / — Я ви не ща триста овни, / ми ви сакам едно шиле, / заман да е на Гергьовден. Нар. пес., СбВСтТ, 32.
МИ5 лич. местоим. Диал. Ние. Дружина верна, сговорна, / чийо че либе да дойде / обеда да ни донесе, / ми че го у дзида задзидамо. Нар. пес., СбВСтТ, 953. Първата [самодива] отговаряше: / — Хайде да земем Марийка / за самодивска попадя. / Втората отговаряше: / — Как щем да земем Марийка, / като йе едничка у майка. / .. / Третята отговаряше: / — И ми таквази търсиме, / гдето една на мама ѝ. Нар. пес., СбАД, 3. Мой тата и твой — два брата, / нана и стрина — етърви, / а ми със тебе два брата. Нар. пес., СбНУ ХI, 12. — Стойене, синко Стойене, / що йе туй чудо от тебе / и ми сме младост имали / .. / Туй чудо не сме виждали, / каквото твойто, Стойене. Нар. пес., СбАД, 14-15.
МИ6, мн. няма, ср. Муз. 1. Третият основен тон на основната диатонична мажорна гама.
2. Нотният знак на този тон.
— Ит. mi.