МИА̀ЗМИ мн., ед. (рядко) миа̀зма, ж. Книж. 1. Особено неприятни, вредни или болестотворни изпарения, миризми, обикн. при гниене на органични вещества. София! Че къде другаде има толкова локви, толкова миазми, толкова боклук и мръсотия! Г. Караславов, Избр. съч. II, 411. В полето около Пловдив лежаха мъртвите тела непогребани и навсякъде около тях се развиваха опасни миазми. Г. Бенев, БК (превод), 68. Бръмчат комари; пръскат дъх отровен / с миазми пълни гниещи блата. Н. Ракитин, С II, 73.
2. Прен. Тежко, отблъскващо състояние, атмосфера, обикн. в обществения живот. Фърлете в столицата ни, посред нравствените миазми и задухата на жестокосърдието, заедно с поезията на кокичетата, и лъчите на вашия смях. Ив. Вазов, Съч. IХ, 166. В тоя блясък тлееха миазми, лъхаше отрова, чувстваше се зловещият дъх на смъртта. Й. Йовков, ПК, 93. Подлеците успокояват съвестта си, за да не мислят за миазмите на бедността. Д. Димов, ОД, 69.
— От гр. μίασμα 'зараза' през рус. миазма или нем. Miasma.