МЍВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Мивка, умивалник; мивлек. Само един от другарите ѝ си плискаше лицето на мивника. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 133. Аз съм в конака на някой бей, .. Скъпи европейски мобили, .., мраморни мивници, кристални чаши. Ив. Вазов, БП, 45-46.
2. Остар. и диал. Леген за миене. За да са облече или съблече някой, трябат му: четка, гребен, мивник (.. леген). Т. Шишков, ПХ (превод), 43.