МЍГАЛКА ж. Разг. Фар, лампа, светеща с прекъсвания. На носа на „Надежда“ блещукаше като фосфорен пън в гората малката карбитна мигалка. Д. Добревски, БКН, 153. А навън, високо горе, вихърът размахваше огнената грива на комина и отдалеч това бе красиво — мигалката в залива не можеше да ѝ се нагледа. Ат. Мандаджиев, БЦР, 94.