МЍГАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мигам. Четецът на мисли, всъщност долавя .., трепвания и ги разгадава. Допълнителни данни той получава от израза на лицето, незабележимите мигания на клепките. К, 1967, кн. 7, 27. Едно момиче с костюм от шлиферен плат се беше облегнало на перилата и дълго време съзерцаваше мигането на далечния фар. Г. Белев, КР, 91. И беят смигна знаменателно на Заманова, като че искаше да каже с това мигане: „Не гледай ти Хюсни бей, че е стар.“ Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 30.