МЍГАР частица. 1. Разг. Обикн. при въпроси: а) За изразяване на учудване, изненада; нима. Къщата на адвоката беше тъмна и сякаш заспала. От градината лъхаше на люляк и рози. — Я, мигар са легнали вече? — учуди се недоволно Ганчо. П. Здравков, НД, 51. — Аз тук живея. Ей там — вдигна той [Ненко] ръка към един прозорец на втория етаж .. Тя не искаше да повярва. Мигар от оная стаичка в планината с ниския опушен таван са го пуснали да живее в такъв дом! ВН, 1955, бр. 182, 4. Мигар ти още не знаеш, побратиме, че няма никой на света, който да не йе познал в живота си своята нещастна съдбина. Кр. Пишурка, К, 86. б) За изразяване на възможност, предположение, колебание, опасение; нима, да не би да, дали. Вие напразно ме укорявате, че не съм ви обадил, че е турена под печат „Към пропаст“. Аз мисля, че ви говорих за това (мигар погрешно да съм казал вместо „Към пропаст“ — „Борислав“!). Ив. Вазов, ПЕМ, 57. Аз слушах преплетените гласове: старата се обаждаше рядко, говореха само двамата — и мъка късаше сърцето ми. Мигар ревнувах Лина от този човек? Г. Райчев, Избр. съч. II, 117-118. Мигар можеше да се надява, че каквато бе тънка, слабичка и лошо облечена по онова време, ще се хареса на този младеж? Ем. Станев, ИК I и II, 164. Мигар да се опита да научи нещо от Трайчева, ако го дочака ? Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 67.
2. При риторичен въпрос или реплика. За подчертаване на увереност в реалността на това, което се отрича или е поставено под съмнение във въпроса или репликата; да не би да, като че ли. Мигар са се свършиле момичетата из селото? Че дето да потропаме, ще ни отворят нам! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 136. Мигар аз не знам за какво е суматохата! Та нали и затуй питам! Й. Радичков, В, 164. Той, без да ще, зе страната на Велча, не .. да го одумва, мигар ще земе деду хаджию да говори насреща! — ами, ей тъй, в ума си зе страната на Велча. Т. Влайков, РП I, 124. Сутринта Витоша беше толкова близко /.. / Долу — бели мъгли, сякаш сребърни изстрели /.. / А небето блести — мигар другаде има / тъй обистрено, толкова синьо небе? В. Андреев, ППес., 29.
— От гр. μἡγαρ.