МИГА̀Ч м. Лампичка на автомобил, която се намира вляво и вдясно отпред и отзад на шасито и чрез прекъсваща светлина указва посоката на движение; пътепоказател. Запъпра [автомобилът] по черния коларски път, подаде нос на асфалтовото шосе, замига припряно с мигача, зави и хукна по равното. Й. Попов, СЛ, 109. Като всяка съвременна кола, и колата на Ченгелов имаше автоматично управление, скорости и мигачи. Сп. Йончев, С, 60. Дълго време беше се взирал във фаровете им [на колите], в мигачите и стоповете. Цв. Чалъков, ЗК, 67. Десен мигач. Ляв мигач.