МИГДА̀Л м. Остар. и диал. Бадем (в 1 и 2 знач.); миндал, амигдал. Смокинята, мигдалът, присадената смокиня, фурмите, наровете и прасковите ся пренесоха от Персия в Европа. Ив. Богоров, КГ, 216. Са нок [нощ] Бояна седела, / са нок Стояна чекала; / .. / Шиник ораси [орехи] изкършила / и котел дробни мигдали. Нар. пес., СбНУ IХ, 114.
— От гр. μυγδαλο.