МЍГЛИ мн., ед. (рядко) мѝгла ж. Косъмчета по края на клепачите; ресници. Капитанът го погледна през полуспуснатите си клепачи с дълги мигли и веднага върна погледа си върху мъртвеца. Ем. Станев, ИК III, 105. Метко почти не дишаше. Миглите му едва забележимо трепкаха. Л. Александрова, ИЕЩ, 185. Капитанът се усмихна. Една снежинка се залепи за миглата му и той с досада я разтри с ръкавицата си. Д. Добревски, БКН, 182.