МИГНОВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който става, извършва се за миг или трае миг; моментален. Широк, мигновен замах на остра коса, след който дълга редица легнала трева. Й. Йовков, Разк. II, 194. Химичните реакции се извършват бавно в сравнение с мигновените йонни реакции, познати от неорганичната химия. Хим., 1950, 88. При това върху устните му трепна мигновена усмивка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 8. Вражеските вериги почнаха да прииждат .. Всеки използваше мигновените паузи между изстрелите за пребежка. М. Яворски, ПОББ, 30. Веждите на отец Ередиа трепнаха. В лицето му нахлу кръв. Но това бе само мигновено вълнение, което се задуши веднага от стоманената воля, от жестокото аскетично свиване на устните му. Д. Димов, ОД, 149.
— Друга (остар.) форма: мъгнοвѐн.