МИГНОВЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от мигновен. Поради мигновеността на нещастието (часовникът престанал да работи, след като паднал в морето) това било официално възприетото време на земетресението. ВН, 1960, бр. 2696, 4.
