МЍГНУВАМ, -аш, несв.; мѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Мигвам. Легне уж да спи. Па се .. размисли и по цяла нощ не мигнува, ами се току мята насам-нататък и току въздиша. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 137. Полунощ приближи. Никой не мигнува. Ив. Вазов, Съч. VI, 109.