МИГРА̀ЦИЯ ж. 1. Социол. Придвижване или преселване на хора от едно населено място на друго или от една страна в друга; мигриране. Главните причини за миграцията са икономически: има ли достатъчно доходна работа или не. Н. Хайтов, П, 301. Наличието на масова миграция на населението в българските земи през ХVIII и ХIХ в. говори за широко разкъсване на личната феодална зависимост на селяните. Ив. Унджиев, ВЛ, 14. Вторият изход за попадналия под ударите на анархията мирен българин била вътрешната миграция. В. Мутафчиева, КВ, 345.
2. Зоол. Периодично придвижване на животни, птици или риби от едни места в други; мигриране. При лошо плодородие на шишарки или друга храна [катерицата] прави близки или далечни миграции, като се събират по много индивиди заедно. Ц. Пешев и др., ФБ, 477-478. Защо птиците всяка пролет отлитат на север .. Във всички тези периодични полети, наречени миграции, има някои особености, които дори и днес .. си остават .. тайнствени и загадъчни за съвременния човек. Ц. Цанев и др., ЧП, 78. Активните миграции на рибите са във връзка с размножаването, изхранването и зимуването. Зоол. VII кл, 75.
3. Разш. Спец. Преместване, придвижване; мигриране. Тя [геохимията] изучава съдбата и пътя на преместването, разсейването и странстването на химичните елементи, т. е. миграцията на химичните елементи в земята. Г. Георгиев, МП, 11. Поради специфичността на почвообразуването — превръщането и миграцията на вещества между материнската скала и почва и обратно — не съществува рязка граница между тях. П. Боянов, П, 376. С термина миграция се означава движението на йоните под влияние на електрическото поле. Н. Пенчев и др., КАХ, 348.
◊ Миграция на капитал. Иконом. Придвижване на капитал от един отрасъл на икономиката в друг или една страна в друга, за да се получи по-голяма печалба.
— От лат. migratio през нем. Migration или фр. migration.