МЍДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е богат на миди, в който има много миди. Мидесто дъно.
◊ Мидест лом. Геол. Лом, разцепване на скали, при който се получава грапава повърхност с вдлъбнатини, подобни на миди. Тя [скалата обсидиан] е смолесто черна или кафява, аморфно стъклена, с мидест лом и смолест блясък. Геол. IХ кл, 106. Кварцът, опалът и стъклото имат мидест лом. Г. Георгиев, МП, 118.